Всеки, който някога е изпитвал любов към друг, може да оцени иронията на този въпрос. Познаваме субективното усещане...Обичам, имам това топло чувство, искам да докосвам, да бъда близо, да ме държат, да държа, да галя, да бъда гален. Искам да се смея, да споделям, да бъда с този човек, когото обичам. И все пак… може ли любовта да бъде дефинирана? И ако е така, как? Робърт Файърстоун, Ел У. и Джойс Катлет се заеха с този въпрос по откровен начин в своята книга: Сексът и любовта в интимните отношения .

„Според авторите“ поведението, което отговаря на описанието на любяща връзка, е израз на обич, както физическа, така и емоционална; желание да предложи удоволствие и удовлетворение на своята половинка; нежност, състрадание и чувствителност към нуждите на другия; желание за споделени дейности и занимания; подходящо ниво на споделяне на притежанията; непрекъснат, честен обмен на лични чувства; и процесът на предлагане на загриженост, комфорт и външна помощ за стремежите на любовния обект.

„Любовта включва чувство към другия, което надхвърля егоистичния или егоцентричен интерес към обекта. Като такава любовта подхранва и има положителен ефект върху самочувствието и чувството за благополучие на всеки човек. Любовта е истина и никога не включва измама, тъй като подвеждането на друг човек нарушава неговото или нейното усещане за реалност и следователно е сериозно нарушение на човешките права, което се отразява неблагоприятно на психичното здраве.

За допълнителна илюстрация те предлагат картина на това какво е любовта не : „Любовта не е егоистична, притежателна или взискателна, или право на собственост върху другия. Любовта никога не е подчинение или доминиране, емоционална принуда или манипулация. Любовта не е отчаяният опит да се отрече самотата или търсенето на сигурност, което много двойки проявяват в желанието си за слята идентичност.

За да проучите по-нататък този сложен и желан феномен, щракнете тук .