Необходима е смелост, за да пораснеш и да станеш това, което наистина си повторно
~ е.е. Къмингс

Повечето хора не знаят, че водят живота си повече от референтната рамка на детето, отколкото в режим на възрастен. Въпреки че мъжете и жените съзряват физически и стават по-способни в практическия си живот, рядко постигат емоционална зрялост. Според мен основните бариери пред зрелостта са неразрешената детска травма, защитите, които детето формира, за да се предпази от емоционална болка и екзистенциален страх. Последното се отнася до основна тревожност, свързана с израстването, изправяне пред факта, че времето минава и придаване на стойност на живота въпреки неизбежността на смъртта.

Има шест основни аспекта на подхода на възрастните към живота:

1. Рационалност: Възрастните изпитват своите емоции, но когато става въпрос за техните действия, те вземат рационални решения въз основа на личен интерес и морални опасения. Както отбелязва Мъри Боуен, възрастните „могат да правят разлика между процеса на усещане и интелектуалния процес… и [имат] способността да избирам между това функционирането да се ръководи от чувства или от мисли. Те имат силно чувство за идентичност и се стремят да живеят почтено, според собствените си принципи и ценности.

2. Формулиране и изпълнение на цели: Възрастните формулират цели и предприемат подходящи действия за постигането им. В това отношение те определят приоритетите си в живота. Обратно, хората, живеещи в референтната рамка на детето, често реагират прекалено емоционално на събития, които са незначителни в цялостната схема на техния живот, и не успяват да реагират на събития, които са важни или решаващи за тяхното благополучие. Тъй като възрастните са склонни да преследват своите цели и приоритети честно, техните действия е по-вероятно да съответстват на техните думи.

3. Равенство в отношенията: Възрастните търсят равенство в отношенията си, докато тези, които действат от гледна точка на детето, често поемат ролята или на родител, или на детето по отношение на своите близки. в Гласова терапия , описах как възрастните индивиди си взаимодействат в тясна връзка: „Хората, чиито действия се основават предимно на режима на възрастни, се отнасят един към друг като независими индивиди със значително даване и вземане по отношение на реципрочно задоволяване на нуждите.“ Те са развили своя капацитет както за даване, така и за приемане на любов и не се опитват да пресъздадат родител в партньора си чрез формиране на въображаема връзка или фантастична връзка с тях за безопасност и сигурност.

4. Активен срещу пасивен: Възрастните са проактивни и самоутвърждаващи се, а не пасивни и зависими. Те не се чувстват жертви на живота, не се оплакват или прехвърлят проблемите си върху други хора; вместо това те се сблъскват директно с проблемите или предизвикателствата си и изработват решения, вместо да разчитат на другите за посока. Те търсят помощ само във връзка с това, от което действително се нуждаят, като в области, в които им липсва опит, а не във връзка с неразрешени емоционални нужди от миналото.

5. Незащитност и откритост: Хората, които са емоционално зрели, нямат защитни или гневни реакции на обратна връзка; те не изразяват несъгласие с негативния коментар. Вместо това те са отворени за изследване на нови идеи, приветстват конструктивната критика и по този начин разширяват своето самопознание и самосъзнание.

Възрастните търсят себепознание, за да опознаят себе си и да развият точна представа за себе си; те са наясно както с положителните, така и с отрицателните аспекти на своята личност и имат реалистична перспектива за себе си по отношение на другите. В стремежа си към себепознание те са наясно с несъзнателната мотивация, отворени са към анализа на това измерение на психичния живот и се опитват да го интегрират по най-добрия начин.

6. Лична сила: Хората нямат контрол над своите мисли и чувства; те възникват неканени в хода на ежедневието. Възрастните обаче приемат пълномощностнад всяка част от тяхното съзнателно съществуване. Всъщност те променят всяко поведение или характеристика, която не харесват в себе си, като наднормено тегло или злоупотреба с вещества. В този смисъл възрастните подхождат към живота си от позицията на отговорност за съдбата си.

Детският режим

Когато хората преживяват света в режим на дете, те се чувстват безсилни и оставени на милостта на другите, както и надвити от собствените си чувства. В действителния свят на детето то е безпомощно и напълно зависимо и често е жертва на негативни обстоятелства, които са извън неговия контрол. Децата чувстват, но обикновено не са в състояние да действат или да протестират външнозащита.

Бях впечатлен от начина, по който една жена описа гледната точка на детето в aличен разказ:

Наскоро някой ми напомни за неосъзнатото желание да бъда дете и това ме удари. Никога не съм го чувал толкова ясно. Това съсипва живота ми и ме прави нещастен. Аз съм на 41 и ми писна от това.

Животът на едно дете е безпомощен, страшен и безсилен. Функционирането в свят на възрастни като дете създава безкрайна мизерия от неравенство, страх и параноя. Като дете всеки може да те контролира и прегази. Като възрастен, разбира се, вие притежавате живота и съдбата си. Но ако останеш дете в живота си като възрастен, гледаш на света около себе си като на доминиращ, контролиращ и опасен. Това е нещастен живот.

Изживях зрелите си години в търсене на родителите си; не очевидните, за които съм роден, а техните заместители. Моето подсъзнателно желание да имам родители в живота си като зряла възраст ми причини години на недоволство.

Основният възпиращ фактор за живот на възрастен се крие в страха от порастването. Това включва страх от прекъсване на въображаемите връзки с родителите, да бъдеш сам, да се откроиш като индивид, да имаш силна гледна точка, да признаеш собствената стойност и да се сблъскаш с неизбежността на смъртта, окончателното отделяне от себе си. Подобно на тази жена, много хора имат силно желание да се държат на въображаеми връзки или въображаеми връзки с родителите и техните символични заместители, които предлагат безопасност, но на голяма цена за тяхното лично развитие. Да живееш като дете в свят на възрастни само по себе си е защита срещусмъртна тревога.

В разказа си жената разкрива как в опит да запази илюзорната връзка с родителите си е пресъздала баща си в съпруга си и майка си в близки приятелки. Тя продължи да описва защо се е държала на самоличността си на „лошото дете“ толкова много години.

Да се ​​придържам към тази стара самоличност с цялата си сила, в продължение на много години, беше толкова завладяващо… защо? Всичко, което мога да отговоря на това, е да остана дете, макар и нещастно, но е по-далеч от агонията на стареенето и смъртта. Така че завладяващото равенство е трудно да се откаже.

Разбира се, Все още имам моите моменти на детски реакции, но се уча да ги улавям, да забелязвам почти физическото усещане, което се появява, и да го спирам, преди да се включа. Ще правя грешки, но планирам да продължа напред като възрастен и вместо това да търся равенство. Въпреки това, това ме оставя много сам. И самотата ме кара да се чувствам тревожен и тъжен… но това е истинско. А животът като равен, макар и болезнен, е по-пълноценен. И съм готов за предизвикателството.

В обобщение, животът в детски режим е до голяма степен хаотичен и дисфункционален, докато животът на възрастен като цяло е по-адаптивен и успешен. Запазването на референтната рамка на детето има множество недостатъци: например хората, които действат от тази гледна точка, често срещат трудности при формулирането на своите цели и приоритети в живота и са склонни да се чувстват безпомощни ижертва. Те обвиняват другите за проблемите, които срещат, вместо да поемат отговорност за това как хората реагират на тях. В действителност хората до голяма степен определят хода на живота си и определят начина, по който другите реагират. И накрая, реагирането на живота по детски начин може да бъде доста емоционално, но често му липсва дълбочина на истинско чувство.

Приемайки предпоставката, че животът в режим на възрастни е очевидно за предпочитане, защо толкова много хора действат емоционално като деца и упорито отказват да пораснат? Отговорът на този въпрос и психодинамиката на ситуацията ще бъдат разработени във втора част на този блог.