За родителите има по-добър начин да се справят със собствения си гняв, преди да предприемат действия.

Много моменти в родителството ни подтикват да преминем към действие. Действаме спешно, когато има ясна опасност: дете, което тича на улицата или едно дете блъска друго.Често обаче съжаляваме за реакциите, мотивирани от желанието „да научим детето си на урок“ или идват от моменти на емоционална интензивност. Погледнато назад, нашите реакции бяха опит да се справим със собствения си гняв и/или страх в разгара на момента и всъщност не служат, за да помогнат да научим децата си, освен може би да научим, че интензивните емоции водят до груби отговори.

Има друг път напред, който дава много по-добри резултати, подпомагайки развитието и растежа на саморегулацията. Този път включва три основни стъпки:

1. Регулирайте

Първото е да се обърне внимание на регулирането. Като родители трябва да признаем, че способността да забелязваме и регулираме емоциите си е нововъзникваща способност. Емоциите, особено тези на нашите деца, са „заразни“ и често ни активират! Нашата цел е да покажем на нашите деца как да развиват способността си да чувстват, назовават и регулират интензивността на емоциите си.

Когато нашите емоции също станат големи, ние подкопаваме възможността на детето ни да учи това. Следователно, първо трябва да се съсредоточим върху собствената си емоционална регулация, за да можем да подхранваме емоционалната регулация в нашите деца. Предизвикателството за нас като родители е тогава да не забравяме да забелязваме, когато станем нерегулирани, за да можем първо да регулираме себе си и след това да подкрепим децата си да практикуват и да изградят собствената си способност да се успокояват.

2. Свържете се

Втората стъпка е да се свържете. След като вътрешните противопожарни аларми са заглушени, е време да създадете усещане за безопасност чрез връзка . Въпреки че връзката може да ви се струва, че „отстъпвате“ или „не давате урок на детето си“, това всъщност не е така.Вашият гняв/разстроен е за ти като родител и въпреки че може да учи, че поведението има последствия, то не помага на детето ви да научи какво е трябвало тях които водят до проблемно поведение. Причината да се разстроите вероятно е, защото искате детето ви да спре да прави това, което прави, да спре да затруднява нещата, да спре да ви дразни или смущава и да се държи по различен начин следващия път.

За да може детето да научи какво движи поведението му, е необходимо състрадателно пространство, което предлага безопасност. Това е от решаващо значение за намаляване на вината и срама, които са болезнени и пречат на ученето. Връзката отваря вратата за подпомагане на личностното израстване по начин, по който наказанието не го прави.

3. Отразете

С безопасността, изкована във връзка, може да се осъществи третата стъпка, отразяването.Рефлексията изисква откритост и любопитство. Именно в това уязвимо пространство може да се обмисли изучаването на мисли, емоции и действия. Слушането и изследването с вашето дете му помага да се почувства подкрепено и насърчено да намери езика, на който да разбере и изрази себе си.

Подобно на изучаването на азбуката, научаването да забелязвате и да говорите за вътрешни преживявания идва от свързването на опита с думите. Можем да подхранваме това развитие, когато изследваме с нашите деца какво се е случило около тях и вътре в тях, което е довело до трудното поведение. Този процес изгражда способността за ретроспекция и нараства прозрението, и двете жизненоважни за изграждането на саморегулиране и самоуправление. Това е свещеният граал за родителите. Това е привилегированото пространство, където можем да насърчим самоуважение, самочувствие и самосъзнание, за да насочваме как децата ни да се ориентират, когато са изправени пред предизвикателни житейски събития.

С регулиране, свързване и размисъл действието става по-смислено. Чрез този процес от 3 стъпки ние научаваме много за нашите деца, докато те научават за себе си. Самото отражение подхранва вътрешния растеж на вашето дете. Когато трябва да предприемете действия, да поставите ограничения или последствия, те са по-смислени, когато идват от обмислено място с намерението да преподавате на детето си, а не като реакция за управление на собствените ви емоции.

Въпреки че детето ви може да е негодуващо, връзките, създадени между поведението му и последствията, развиват разбиране, за да помогнат за промяна на поведението в бъдеще и намаляват риска от бъдещи разстройства. Преминаването от родителство от място на разстройване и реактивност към стил, основан на регулиране, връзка и размисъл, е основата, която ни позволява да помогнем на децата си да се развият в проницателни, самоосъзнати и уважаващи себе си личности.