Здравей, мамо! Здравей, тате! Ето ме, твоето бебе. Тази, за която очаквате пристигането от месеци. Само че може да не е това, което си мислехте, че ще бъде. Плача непрекъснато, не знаеш какво искам и не знаеш какво да правиш с мен. Ето някои новини: и аз не знам какво искам или какво да правя с мен. Ето някои от най-важните неща, които и двамата трябва да научим един за друг и как да зарадваме всички нас.

Намиране на храна

След като прекарах месеци в топлината и уюта на майчината утроба, аз съм хвърлен в този смел нов свят. Не съм сигурен какво да правя със себе си или дори какво съм всъщност. Всичко е толкова странно и започвам да викам. Къде съм? Помогне!. Изведнъж усещам, че нещо ме държи. Усещам вашата топла кожа и непрекъснатото тупане, което ми се струва толкова познато. Моите викове започват да стихват, когато се чувствам утешен от прегръдката ти. Надушвам нещо примамливо, коластра и започвам да се вкоренявам. Този прекрасен аромат ми напомня, че съм гладен и бих искал да ям, но пъпната връв, която беше прикрепена към мен през всички тези месеци, вече не си върши работата. Усещам зърното на мама притиснато към устните ми и започвам да отварям уста. Отначало съм непохватна и бъркам, не съм сигурен какво правя. Но има нещо инстинктивно в движенията ми и чувствам, че това е правилният начин на действие. Мама ми помага да ме напътства и скоро се захващам за зърното й. Мммм, сладкият нектар! Течността има вкус точно на това, което пиех в утробата през всичките тези месеци. Чувствам мигновено успокоение в познаването и вече съм в мир.Реклама

Кожа до кожа

Вашето докосване е утешително за мен. Не само е успокояващо, но контактът кожа до кожа ми помага да се развивам, като стимулира производството на моя растеж и храносмилателни хормони. Усещането за вашата топла кожа и звукът на гласа ви ме карат да се чувствам в безопасност и сигурност. Не спирайте да ме гушкате, моля! Чувам гласовете ти и това ме кара да спра да плача, тъй като те са същите гласове, които съм слушал през цялото време в утробата на мама. Слушам ви да говорите, тона в гласа ви, промяната в височината и инфлексията. Започвам да научавам разликите между гласовете ви. Гласът на мама звучи различно от гласа на татко. Изпитвам желание да отворя очи, за да видя за какво е цялата суматоха. Мъча се да отворя очи, за да мога да видя лицата, които съответстват на тези сладки звуци, но клепачите ми са толкова тежки. Аз се чувствам уморена. Пускам голяма прозявка и моментално заспивам.

Сън и плач

Нямам чувство за време, дните и нощите са абстрактна мисъл. Събуждам се, когато имам нужда от нещо; когато чувствам глад и когато изпитвам дискомфорт. Когато се събудя, усещам обкръжението си. Някъде различен ли съм? Наблизо ли са мама или татко? Издадох висок вик, сигнал за някой да дойде да ми помогне. Докато плача, изпускам кортизол, хормон на стреса, който увеличава сърдечната честота и температурата ми. Ако плача достатъчно, мога да започна да се нагрявам и започвам да размахвам ръце и крака наоколо. Само че не знам, че това са ръцете и краката ми. Те са просто чужди обекти, прикрепени към мен, които сякаш не мога да контролирам. Упс, просто се ударих в лицето. О, това боли! Плача по-силно. Изведнъж се появява мама. Чувам нейния мек и утешителен глас. Не знам какво казва, но звучи добре. Тя ме вдига и ме прегръща. Надушвам нещо сладко и искам вкус, обръщам глава в посока къде е храната. Мама се опитва да ме храни и искам да ям, но съм разсеяна. Започвам да се боря с него, има нещо друго, което се нуждае от вашето внимание. Чувствам се мокра и раздразнена. Пелената ми е пълна и влажна. Моля, погрижи се първо за това, мамо!Реклама

Смени ми памперса!

Изглежда, че мама веднага получава намека и извиква. Миг по-късно се появява татко. Той ме грабва на ръце и аз първо викам по-силно. Харесваше ми да бъда в обятията на мама, те бяха толкова топли. Татко започва да ме сменя. Целият процес изобщо не е забавен. Студено ми е и ме дразнят и подтикват. Плача по-силно и усещам, че и татко не се забавлява. Усещам как влажността изчезва и ме облече мека и суха пелена. Дрехите ми са отново облечени и татко ме взима. Спирам да плача. Отново се чувствам комфортно и прегръдката на татко не е толкова лоша. Той ме повдига и изведнъж сме лице в лице. Той ме гледа в очите и аз се опитвам да се концентрирам върху неговите, но е трудно да се види. Визията ми не е толкова ясна - около 20/300. Може да го сравните с гледането на света през стъклена бутилка. Започва да ме издърпва малко по-далеч - на около метри от лицето му. Това е много по-добре. Все още не виждам много добре, но на това разстояние е малко по-ясно.

Utter Bliss

След няколко мига си спомням, че съм гладен и започвам да плача отново. Усмивката на татко изчезва. Започвам да се люшкам и да вкоренявам храна. Татко неохотно ме предава на мама и тя започва да ме храни. Отново се задоволявам, докато потъвам в прегръдките на мама и смучам трескаво за храна. Искам да кажа на татко да не го приема лично. Обичам го също толкова много, но също така съм гладен. Само че не мога да му кажа, поне още не.Реклама

Бъди моят рок, бъди моят модел на роля

През следващите няколко месеца и години ще растя и ще растя. Ще научавам по нещо ново всеки ден и това ще ви изуми. Ще се изненадам, ще се чувствам разочарован, но ще продължа да упорствам и да се напъвам. Но не мога да направя всичко сам, имам нужда от теб. Трябва да ме подкрепите и да ми покажете пътя. Толкова съм малка и нова за този свят, че не знам какво правя. Моля, бъдете търпеливи с мен и ми дайте безусловната си любов. Това е всичко, от което се нуждая от вас, мамо и тате.

Препоръчани снимки кредит: Кейти Тегтмайер чрез flickr.com Реклама