Когато най-големият ми син се обади, за да сподели с нас опустошителните новини, умът ми се отнесе към спомените за мачовете на Лейкърс, на които го бяхме завели в Бейкърсфийлд, Лос Анджелис, и Шарлот. По това време бяхме „калифорнийци“ и едно пътуване до Staples Center беше качествено семейно време през уикенда. Коби винаги беше там. Най-малкото ми, калифорнийско бебе, отказа да повярва на разказите за трагедията, казвайки: „Не, не искам да чуя това… Той не е умрял… Това не е вярно… НЕ.“

Всички приемаме смъртта по различен начин. Скръбта е сложна. Няма правилен или грешен начин да го направите. Няма перфектни параметри за това каква продължителност от време е приемлива. Нашите индивидуални преживявания, култури, ценности, вярвания и личности се пресичат, за да произведат уникални лични реакции.

По ирония на съдбата бях публикувала мем в моите истории за това как е било „благословия да се прибера вкъщи в края на деня“, докато чаках да взема съпруга си от летището същия ден. Докато обработвах това събитие, не можех да разбера какво бих почувствала като съпруга и майка в тази ситуация. Спомних си за други легенди, по които бяхме наскърбени, и концепцията за парасоциалните взаимоотношения, за които бях преподавал в курса си по психология и филми. Почувствах необходимост да създам информираност за онези, които скърбят, но може би не са разбрали „ЗАЩО“ загубата е имала такова въздействие.

Затова споделих следното в социалните мрежи, за да преодолея празнината:

„Прекарваме толкова много време, следейки икони по време на техните пътувания и оценявайки значението/стойността, която те добавят към живота ни, че се чувстваме така, сякаш „ги познаваме“. Емоционалната връзка, която имаме с публични личности, които никога не сме срещали, се нарича „парасоциална връзка“. Загубата от всякакъв вид е тежка. И въпреки че психологическите ефекти могат да бъдат същите, няма социална подкрепа за „парасоциалното скърбене“. Всъщност можем да бъдем посрещнати с присмех, че „изпитваме нещо към някой, когото дори не познаваме“. Ако откриете, че изпитвате такъв тип мъка, просто знайте:⠀⠀

• Не се заблуждавате – съсредоточете се върху значението, което този човек е внесъл в живота ви и решете как и с кого искате да го почетете.⠀⠀⠀⠀
• Тази загуба може да предизвика емоции, свързани с други загуби на близки членове на семейството и приятели.⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
• Кога да прекъснете връзката с медийното отразяване. Позволяването на една и съща информация да се възпроизвежда в постоянен цикъл може да бъде повторно травматизиращо и да увеличи дистреса.
• Имате разрешение да отделите време и място, за да скърбите по начина, който работи за вас. Никой никога не трябва да ви казва КАК или КОЛКО ДЪЛГО да СЪКРЪБВАТЕ...всички го правим по различен начин.
• Добре е да се свържете с някой, който ще ви изслуша, или с квалифициран специалист по психично здраве, ако стане твърде трудно да се справите сами.

Намерението ми да утвърдя и предложа практически съвети беше посрещнато с изключително колективна въздишка. Хората изпращаха директни съобщения, оставяха коментари, задаваха въпроси, тагваха приятели и споделяха спомени. Скептиците бяха заглушени от тези, които изразиха благодарността си за възможността да дадат „глас“ на емоциите, за които не бяха в състояние или се страхуваха да говорят.

Въпреки че е напълно приемливо да не разбирате ЗАЩО другите скърбят по начина, по който го правят, крайно неприемливо е да преценявате КАК някой скърби или „помни“ човека, когото е изгубил – дори от парасоциална връзка. За съжаление, често виждаме това поведение при онези, които се чувстват неудобно да се справят със собствените си емоции и впоследствие потвърждават нашите.

Продължаващият диалог е напомняне, че трябва да се справим по-добре, като си дадем разрешение да „чувстваме“. Това, че сме уязвими, ни дава възможност да бъдем видени, да получим помощ, да се учим и да изградим истински силни взаимоотношения, които ще ни подкрепят по време на криза. Нека бъдем преднамерени да заемем безопасно пространство за „чувстване“, да поддържаме този разговор, да се подкрепяме, да се ценим взаимно и да нормализираме здравословното изразяване на емоции.

Научете повече за д-р Барбара Форд Шабаз на нейния уебсайт www.intentionalactivities.com