В ерата на селфитата и социалните медии чуваме много за нарастването на нарцисизма в съвременното общество. И все пак, с това нарастващо значение, което се отдава на външния вид, ние трябва също толкова да се тревожим за епидемията от лошо изображение на тялото. А изследване от Glamour Magazine установи, че 97 процента от анкетираните жени са имали мисълта „Мразя тялото си“ средно на ден. други проучвания показват, че младите мъже все по-често изпитват подобни критични нагласи и натиск по отношение на външния си вид. Хора от всички възрасти се борят ежедневно с подли, самосрамящи се мисли за външния си вид, но според психолози като лекар, съавтор на Победете своя критичен вътрешен глас , „Възгледите на хората за телата им са не само жестоки, но и неточни.“

Всички имаме вътрешен критик, който ни превръща в основен обект на атака. Това е онзи натрапчив глас, който шепне в ухото ни, когато се обличаме: „Твърде си дебел, за да носиш това. Просто се прикрий. Това е и онзи силен писък, който крещи: „Ти си отвратителен. Никой никога няма да бъде привлечен от теб!' За да преодолеем тези разрушителни нагласи и да живеем в мирна хармония с телата си, трябва да направим две неща: 1. Изгонете това ' критичен вътрешен глас “, което превзема нашите възприятия и 2. Практикувайте състрадание към себе си.

За да започнете да разбирате и преодолявате този негативен мисловен процес, наричан от д-р Файърстоун „критичен вътрешен глас“, е полезно да разберете откъде идва и как работи.

Откъде идват критичните мисли за нашите тела

Обществото със сигурност ни изпраща съобщения за това как трябва да изглеждаме. един проучване на момичета на възраст 5-8 години установиха, че „момичетата изглежда вече живеят в култура, в която връстниците и медиите предават слабия идеал по начин, който влияе отрицателно върху развитието на образа на тялото и самочувствието.“ Тези културни послания могат да наранят самочувствието ни, но това, което правим с тези послания в собствените си умове, създава цикъл от мисли или дори поведение, които се самозасрамват. Това е също този модел на мислене, който можем да предизвикаме, като поемем критичния си вътрешен глас.

В допълнение към социалните послания, негативните ранни семейни преживявания силно оформят нашето самовъзприятие. Всъщност именно тези ранни събития първоначално формират нашия критичен вътрешен глас. „Ранни преживявания, които никога не сме си представяли, че биха повлияли на начина ни да се виждаме, остават източници на неточна самокритика през целия ни живот“, каза д-р Файърстоун. „Хората, които се сблъскват с проблеми на ниско самочувствие може да ги проследи до чувства на унижение, отхвърляне или разочарование, които са претърпели в детството. Когато малките деца търсят причините и обясненията за тези чувства, те често се вглеждат в себе си, вместо да търсят грешки във възрастен, от когото са зависими. Едно от най-лесните места за тях да хвърлят вината е върху външния им вид.

Децата формират самочувствие не само въз основа на начина, по който са били гледани или третирани, но и на начините, по които родителите или други влиятелни личности са гледали на себе си. Много родители не са наясно как собственото им ниско самочувствие може да се предаде на децата им. Те дори не мислят, че детето им обръща внимание, когато се погледнат в огледалото и кажат „Уф, изглеждам толкова дебел/ грозен/ стар/ отпуснат/ слаб/извън форма.“ Децата често интернализират тези негативни послания, което предава това ниско самочувствие от поколение на поколение.

Как действа критичният вътрешен глас

Важно е да разпознаем как работи нашият критичен вътрешен глас, за да уловим кога се промъква в мислите ни и кара самочувствието ни да спада. Критичният вътрешен глас има тенденция да се задейства в определени моменти или въз основа на определени събития. Ако някой погледне настрани, когато правим зрителен контакт, може да каже: „Виждаш ли? Не си привлекателен. Той/тя дори няма да те погледне.“ Гласът може дори да изскочи, след като сме получили признание или сме се доближили до цел. След като ни поканят на среща на плажа, например, може да си легнем с глава, пълна с мисли като: „Не можеш да позволиш той/тя да те види по бански. Ще се унижиш. След особено упорита работа гласът може да се включи: „Всичката тази работа, а ти все още не изглеждаш по-добре. Никога няма да имаш тялото, което искаш.

Важно е да разберете кога гласът ви се прокрадва и какво ви казва. Помислете за конкретните съобщения. Какви емоции предизвикват? Напомнят ли ви за някое събитие или човек от миналото ви? Откъде могат да дойдат първоначално?

Как да предизвикате победата над вътрешния си критик

Когато разберем как точно звучат гласовете ни „Мразя тялото си“ и започнем да правим връзки за това откъде може да идват, можем да предприемем някои важни стъпки, за да се противопоставим на този разрушителен вътрешен враг. Можете да научите повече за тези стъпки, които са разработени от д-р Файърстоун и нейния баща лекар, тук .

Едно от най-полезните упражнения, които създадоха, включва записването на нашите специфични „гласове“ като изявления „вие“. Това променя гледната точка на гласа от нещо, което вярваме, че е вярно за себе си (т.е. „Имам толкова дебела талия.“) към нещо, което някой друг ни казва (т.е. „Имаш толкова дебела талия“.) ни помага да видим критичния вътрешен глас като външен враг, за разлика от реалната ни гледна точка. Също така може да ни помогне да установим откъде първоначално може да е дошъл този глас. Може би звучи като нещо, което майка ни е казала за себе си. Може би това е нещо, към което бяхме критични в нашия баща, което сега се притесняваме, че е вярно за нас.

След като запишем гласовете си във второ лице, трябва да напишем състрадателен, реалистичен отговор въз основа на нашата истинска, по-мила гледна точка. Трябва да се стремим да отговорим на тези изявления по начина, по който бихме отговорили на приятел, който казва тези неща за себе си, освен да се уверим, че отговаряме от първо лице (изявления „Аз“). Например, можем да напишем „Няма нищо лошо в талията ми. Грижа се за тялото си и съм оформен и привлекателен.

Друга важна стъпка е да НЕ се отдадете на действията, които нашите гласове ни принуждават да предприемем, които са в синхрон с неговите атаки. Ако ни казва: „Не ходете на партито. Изглеждаш ужасно, трябва да се накараме да тръгнем и да направим всичко възможно, за да настроим вътрешния си критик, когато го направим. Ако ни крещи: „Не си правете труда да тренирате. Никога няма да получите резултатите, които искате“, тогава трябва да предприемем действията, тъй като това ще ни накара да се почувстваме по-силни и по-уверени.

Не забравяйте, че критичният вътрешен глас е труден. Може да звучи самоуспокояващо, примамвайки ни към самоограничаващо се, снизходително или вредно поведение, след което ни наказва за това, че сме се поддали. Например може да казва: „Вземете второто парче торта. Храни се толкова здравословно през цялата седмица. Или ще ни каже: „Имахте тежък ден. Просто си почивай на дивана. Не е нужно да излизате навън и да сте активни. След това, веднага щом се вслушаме в съблазнителните му съвети, то ни изкрещява: „Не мога да повярвам, че отново объркахте нещата. Какъв дебел губещ! Толкова си мързелив. Просто седиш и не правиш нищо!' Критичният вътрешен глас е страхотен, за да ни накара да участваме в поведение, което допълнително се захранва с нашите гласове, създавайки порочен кръг.

Докато се противопоставяме на тези критични мисли, можем да очакваме опровержение. В началото мислите може да станат по-силни или да се появят по-често, но ако упорстваме и откажем да им повярваме или да им се отдадем, те в крайна сметка ще избледнеят на заден план и ние ще станем много по-силни и по-уверени в себе си.

Практикувайте състрадание към себе си

Докато поемаме вътрешния си критик, важно е да поддържаме това, което експертът по внимателност д-р Даниел Сийгъл нарича COAL отношение, при което сме любопитни, отворени, приемащи и обичащи себе си. Всички можем да намерим начини да насърчим повече състрадание към себе си. Д-р Кристен Неф е водещ изследовател на самосъчувствие и тя откри, че има много предимства, които всъщност са за предпочитане пред самочувствието. За разлика от самочувствието, самосъстраданието не се фокусира върху оценката, а по-скоро върху себеприемането. Самосъстраданието не е свързано с нарцисизма и се фокусира върху това да имаме добро отношение към себе си, каквото бихме имали към приятел. Д-р Неф описва три елемента на самосъстрадание:

1. Любезност към себе си пред самоосъждение – Да бъдем мили към себе си, вместо да се оценяваме.
2. Общата човечност срещу изолацията – Признаване, че не сме сами в нашите борби.
3. Внимателност срещу свръхидентификация – Приемане на балансиран подход към нашите негативни емоции.

Проучванията показват, че когато практикуваме състрадание към себе си, всъщност е по-вероятно да се променим и да постигнем целите си. Когато възприемем това отношение към физическото си аз, ние ставаме по-благодарни и приемаме телата си. Можем да растем все по-комфортно в собствената си кожа.

Научете повече за самосъчувствие .

Дисморфично разстройство на тялото

Ако изпитвате силна загриженост за външния си вид и смятате, че има нещо нередно с външния ви вид, което привлича вниманието ви и/или ако участвате в натрапчиво, повтарящо се поведение, което се фокусира върху начина, по който изглеждате, това може да са признаци на дисморфично разстройство на тялото. Ако изпитвате тези симптоми, важно е да потърсите помощ. Научете повече BDD и как можете да получите помощта, от която се нуждаете. Научете повече

Хранителни разстройства

Ако изпитвате мисли за тялото си, които ви карат да се ангажирате с поведение като ограничаване на приема на храна, преяждане, прочистване, постоянно поведение за предотвратяване на наддаване на тегло, размишления за вашето тегло или подобни симптоми, важно е да научите повече и да намерите помощ ако се борите. Научете повече за симптомите на хранителните разстройства тук и къде можете да намерите помощ тук .