„Да бъдем това, което сме и да станем това, което сме способни да станем, е единственият край на живота.“
– Робърт Луис Стивънсън

Това, което дава смисъл на живота на един човек, е уникално за всеки индивид. В един или друг момент повечето от нас се питат дали наистина живеят живот, който е смислен за нас. С други думи, наистина ли живеем живота, който трябва да водим? Отговорът на този един въпрос включва задаването на много други. Насочваме ли живота си въз основа на нашите желания, вярвания и ценности? Представляват ли нашите избори нещата, които наистина имат значение за нас? Дали сме напълно диференцираните, уникални същества, които сме родени с потенциал да бъдем? До каква степен нашето минало все още влияе на това, което сме днес?

Човешките същества са невероятно адаптивни същества. Ние се раждаме напълно зависими от другите да се грижат за нас и с мозъци, които далеч не са напълно развити. В хода на нашето израстване, особено много рано в живота ни, ние се адаптираме към социалната среда, в която сме се родили, по начин, за да задоволим основните си нужди, за да можем да оцелеем. Тези фактори водят до нашите интернализирани впечатления от ранните ни грижи за това кои сме, как да гледаме на другите и как работи светът. Често възприемаме чертите на нашите ранни грижи, както добрите, така и лошите, сякаш са наши собствени. Техните положителни черти са естествено и хармонично включени като част от нашата истинска същност. Въпреки това, техните отрицателни черти и нараняващите нагласи, които изразяват по време на нашите болезнени взаимодействия с тях, действат като наслагване върху нашата личност. Ние наричаме този негативен аспект на нашата личност „анти-аз“.

По време на нашето развитие ние формираме адаптации, за да се справим или да се справим с болката и страховете. И все пак тези адаптации, които първоначално са служили като механизми за оцеляване, по-късно започват да ни ограничават. Освен това често възприемаме ценностните системи и вярвания на семейството и културата, в които сме израснали, или се бунтуваме и формираме нагласи, противопоставящи се на тези влияния. Така или иначе, може да се окаже трудно за нас да бъдем достатъчно смели, за да развием собствените си лични убеждения и ценности и да живеем според тях, като по този начин създадем смислен и пълноценен живот за себе си, който не е продиктуван само от миналото ни.

Въпросът е как да се разграничим напълно от нашето анти-аз и да се превърнем в уникалния индивид, който сме родени с потенциала да бъдем? Как да станем истинското си аз? Баща ми, доктор психолог, и аз обясняваме стъпките в процеса на диференциация в нашата нова книга, Азът под обсада , който написахме в сътрудничество с Джойс Кетлет.

Гледате това Видео за бяла дъска за диференциация

Първата стъпка в процеса е да се идентифицира „критични вътрешни гласове“ преживявате за себе си, другите и света около вас. Този критичен вътрешен коментар често представлява възгледите на нашите ранни попечители. Може да бъде ценно да помислите върху съобщенията, които сте получили от отношението им към вас, етикетите, които сте получили в семейството, и какво всъщност е мислил всеки родител за вас. Често, като възрастни, ние все още преживяваме живота си през филтъра на тези негативни гледни точки.

Започвайки да идентифицирате и предизвиквате тези критични вътрешни гласове в първата стъпка в процеса на разграничаване и виждане на себе си и живота си през вашите собствени очи, а не през филтър, базиран на ранно програмиране. Предизвикателството на тези възгледи включва развиване на перспектива и отговор на тези гласове от по-реалистична, състрадателна гледна точка към себе си и другите.

Втората стъпка на диференциация включва идентифициране на отрицателните черти на вашите ранни гледачи и виждане как може да действате тези черти в собствения си живот. Смятате ли, че се държите превъзходно и гледате отвисоко на другите по начин, подобен на начина, по който сте виждали как се държи майка ви? Случва ли ви се, в момент на разочарование, да крещите на детето си думи, които баща ви е крещял на вас? Смятате ли, че се оттегляте от романтичния си партньор в стил на самозащита, подобен на начина, по който баща ви беше с майка ви? Или установявате, че действате без да зачитате границите на друг човек по начин, който напомня на майка ви? Всичко това са примери за често срещани начини, по които негативните черти на нашите ранни грижи се проявяват като част от нашата личност. Тези модели също могат да наранят хората в живота ни и да действат, за да ги отблъснат.

Важно е да признаем пред себе си грозната истина, че сме проявявали поведение, което прилича на най-лошото от родителите ни, често същите черти, които най-малко сме харесвали в тях. Втората стъпка в процеса на диференциация включва признаването на тези разрушителни поведения в себе си и след това полагането на съгласувани усилия да се противопоставите на прилагането на тези стилове на общуване. Разчупвайки тези поведенчески модели, вие се държите по-малко като копие на родителите си, а повече като себе си и човека, който искате да бъдете. По същество тези първи две стъпки са скъсване с родителите ви в смисъл на нужда от тях като родители. Това не означава да не сте близки с родителите си като хора. Това просто означава да ги гледате реалистично и, което е по-важно, да виждате себе си реалистично, като възрастен, който вече не се нуждае от родители по начина, по който сте имали като дете на издръжка, което някога сте били.

Третата стъпка в процеса на диференциация е скъсването сзащити/ поведение при справяне/ адаптации, които сте направили, за да оцелеете в детството си. Тези самоуспокояващи механизми може първоначално да са ви помогнали, но сега може да ви ограничават в живота ви. Често срещани примери за тези поведения са хранене, за да потиснете емоциите, купуване на лакомства, за да се почувствате по-добре, поддържане на емоционална дистанция от другите, за да се почувствате по-сигурни, грижа за себе си и не искане на това, което искате и имате нужда от другите, правене на неща, за да опитате да угодиш на другите в опит да получиш любовта им, да си „перфектен и най-добрият“, за да се чувстваш полезен, и да си взискателен и натрапчив, за да получиш това, от което се „нуждаеш“ от другите. Всички тези модели на защита може да са били адаптивни в нашите семейства, но те вече не ни служат като възрастни. По същество те увековечават нашето преживяване на детството през целия ни възрастен живот.

Третата стъпка в диференциацията включва идентифициране на тези защити в себе си и изкореняване на поведение, което някога е било адаптивно, но сега ограничава живота ви. Нарушаването на тези модели ще предизвика безпокойство, но е важно да знаете, че можете да го понесете. Може да се наложи да спрете самоуспокояващите се модели на поведение или да рискувате, като действате по непознати начини. Тази стъпка по същество означава да се сбогувате с вашето детско аз, да не гледате повече на света през очите на детето и да се възприемате като компетентен възрастен, който може да преследва нещата, които искате, и да задоволи нуждите ви. Това означава вече да не се налага да се самозащитавате или да избягвате чувства от страх, че те биха били непреодолими. Това означава да признаете, че вече сте независим възрастен, който няма от какво да се страхува от другите и който може да понася силни емоции.

Четвъртата стъпка в диференциацията включва разработването на вашия собствен морален компас, ценностна система и смисъл в живота ви. Какви са вашите истински вярвания и ценности? Живеете ли според тези ценности и почтено? Преследвате ли нещата, които ви озаряват и наистина са важни за вас? Да си зададете тези въпроси и да им отговорите честно е началото на този процес. Съвпадат ли вашите действия с вашите ценности? Възхищавате ли се на типа човек, който сте?

В развитието на себе си е важно да търсим модели за подражание, хора, на които се възхищаваме. Можем да подражаваме и да приемем черти, на които се възхищаваме в другите, като наши. Хората, които срещаме и уважаваме, могат да ни помогнат да идентифицираме поведението, което искаме да приемем. Това не означава да се откажем от себе си и да станем друг човек. Това е просто част от това да се развием и да се превърнем в човека, който искаме да бъдем. Преследването на дейности, хора и начин на живот, които ни озаряват, които ни карат да се чувстваме по-свързани със себе си, е друг аспект на този процес. Наличието на трансцендентни цели извън собствения ни ограничен личен интерес създава усещане за смисъл в живота ни. Добротата, щедростта и състраданието към другите са основни за създаването на смислен живот. Когато действаме според тези принципи, позволявайки действията ни да се ръководят от тях, ние се чувстваме добре със себе си и изпълнени в живота си.

Предприемането на проекта за диференциране на себе си изисква съгласувани усилия и това е непрекъснато развиващ се процес, който понякога може да бъде труден. Но какво друго начинание може да бъде толкова ценно и полезно, както за вас самите, така и за тези, които обичате? Да станете по-пълно уникалната личност, която имате потенциала да бъдете, си струва усилието. Когато се включим в този процес, можем да започнем да живеем живота си, вместо да преживяваме живота на другите или да живеем според предписанията на другите. Най-важното е, че можем да водим живот, който е истински и уникално значим за нас.

Научете повече за книгата Азът под обсада .